Стихове
Малък Сечко
Що за хала завилняла – вятър, дъжд и сняг! Вей, завява, заслепява ни очите чак! Малък Сечко, Сечко-Бечко, стига се люти! Не върлувай, не бушувай – спри гнева си ти! Духаш,
Птичка
Птиченцето труд не знае, нито грижи както ний, много, много се не мае, гняздото си скоро вий. Нощем в клонето се сгуша, утром — слънце кат изгрей, то гласа на бога слуша: трепне
Вардар
Шуми Вардар хладни в красни равнини, нивя, поля жадни хлади и пои. Чуйте как той пее и пъшка сега! Как от него вее жалост
Заход и изход слънце
Марица
Марице, водице, отде се сливаш? Къде отиваш? Момице, сестрице, ида от Рила, планина мила, оттам извирам, потоци сбирам, поя полени с води студени, разхлаждам всите в
Лебед
Тихо ветрец разлюлява синия кристален вир, красен лебед гордо плава тамо надлъж и нашир. Гордо вдига гърди бели, шия хубава криви, а върбите се навели, шушнат с водните
Коледари
Сурва, сурва година, весела година! Зелен клас на нива, голям грозд на лозе, жълт мамул на леса, червена ябълка в градина, пълна къща с коприна, живо-здраво догодина, догодина,
Звезда
Звездице ясна, защо угасна? Нощта отива, денят навива. Аз бързам нине в небото сине да си почина дор до мрачина… А мойта кака, Зорница красна, ще да причака Зората
Гора
Буки високи тамо растат, доли дълбоки тихо шумят. Зверове диви крият се там; елен страшливи лута се сам. Бурите вият тамо всегда, орлите вият свойте гнезда. Тъжната
Какъв ще стана аз?
Чудя се какъв ще стана и попитах мама. Тя ми каза: „Стани пчелар“ , а татко изкрещя :“Месар!“.
21 ноември – Ден на християнското семейство
Днес е празник много мил, с него Бог ни е благословил, затова ще Му благодарим, че с семейство ни е надарил. Събрали сме се тук сега по християнски у дома. Мама вкусна
Царица на морето
Ето, че отново пак е лято, ето пак сме заедно, Море, да ми разкажеш спомените златни, да се вълнува моето сърце. Да ми говориш за влюбените хора, които се разхождат по
Понито Вихър
Понито Вихър отвори очи, ухае на пролет, тихо ръми, тревата е толкова свежо зелена – на двора за него тя е родена. Понито Вихър разтърси глава с няколко скока прогони
Понито Вихър
Понито Вихър отвори очи, ухае на пролет, тихо ръми, тревата е толкова свежо зелена – на двора за него тя е родена. Понито Вихър разтърси глава с няколко скока прогони
Аромат
Пчеличка ранобудна събира аромат, във кошничката чудна подрежда всеки цвят – ту спомен от малини, ту пресен анасон, а ето и къпини, и мирис на лимон! А най-накрая
Суета
На малкото глухарче отдъхва си комарче, което – без да иска прическата притиска. Глухарчето кокетно въздъхва най-суетно: – Хей, кой ли ме грози?! Комар, отивай си!- Въздишката
Пролет
Топли ветрове завяват, бързо пукат ледовете и далеч от нас се дяват студовете, снеговете. Планини зазеленяват, поток шурти из морави, небеса се заведряват, зашумяват
Трепкай, трепкай във нощта
Трепкай, трепкай във нощта, моя мъничка звезда! Тъй високо си над нас, по-сияйна от елмаз. Трепкай, трепкай във нощта, моя мъничка звезда! Грее слънцето в разкош, но
Уелска приспивна песен
Спи на моята гръд, детенце. Аз обгръщам те с ръце като с топличко гнезденце. Слушай моето сърце и през сладката забрава обичта ми усети. Всяко зло далеч остава и съня
Богатство
Във локвичка от злато се гмурках цяло лято и мислех, че сърцето с богатство е заето. Но лятото отмина – дойде студена зима и локвичката малка превърна се в пързалка, а
 |
Добре дошли WoWманяци 
Вашият коментар